ЕВОЛЮЦИЯТА НА ШОКОЛАДА

THEOBROMA CACAO
Theo означава богове, а broma – храна

Изначално какаото се е консумирало като напитка, и на много по-късен етап и приело съвременната форма на шоколада. Европейците са подобрили напитката, като са добавили захарна тръстика, мед, ванилия и други подсладители и аромати към нея. Едва през 19-ти век, текстурата и вкусът на шоколада са разработени така, че да приличат на това, което днес ядем с удоволствие.

Времевата линия на шоколада

1500 – 300 г. пр. Хр.
Най-ранните исторически доказателства за отглеждането и употребата на какао датират от този период и са свързани с индианците олмеки, населяващи териториите на днешен Хондурас.

300 – 500 г. пр. Хр.
Маите наследяват употребата на какао от олмеките. Те консумират какаото под формата на неподсладена напитка, приготвена от зърната. Напитката се е употребявала само от мъже, тъй като се е смятало, че е токсична за жени и деца. Запазени до днес фрески и рисунки показват важната роля на кафявия прах и в религиозния живот на маите. По време на свещени церемонии, ритуали и жертвоприношения, жреците пренасяли в дар на боговете именно какаовата напитка.

600 – 1000 г. пр. Хр.
Около това време маите започват да създават плантации за какао в региона на Юкатан в Мексико. Какаовите зърна дори се използват като валута.

1200s – 1300 г. пр. Хр.
Маите започнали да търгуват с ацтеките и им плащали с какаови зърна. Срещу едва 80-100 какаови зърна се е разменяло платнено наметало. В някои региони като Юкатан, зърната са използвани като дребни монети чак до 1840 г. Ацтеките въвеждат местните подправки като лют червен пипер, канела и пипер към какаовото питие, което се консумира като възстановителна, лечебна и церемониална напитка. Те били и първите, които обложили какаовите зърна и ограничавали употребата им до благородници и свещеници. Влиятелните личности от племето (жреци, войни и търговци) си приготвяли специална напитка от какао, вода, царевичен прах и карамфил.

1500 г.
Около 15-ти век, испанците пристигнали в Америка (Нов свят). Христофор Колумб и неговият екипаж са първите европейци, които се сблъскват с какаото, когато залавят кану, в което имало мистериозно изглеждащи „бадеми“. Ацтеките са го наричали „xocolatl“ или „какаото“ на маите. Испанците предпочитали името xocolatl, тъй като какаото имало неприятно значение на техния език.  Какаото е донесено в Испания през 1585 г.

1606 г.
Италианският пътешественик Антонио Карлети открил шоколад в Испания и го пренесъл в Италия. От Италия шоколадът се разпространява в Германия, Австрия, Франция и Швейцария. Високото търсене на напитката кара Франция да създаде какаови плантации на Карибите, а Испания по–късно развива какаови плантации във филипинската си колония. През тази година Louis Callier стартира първата швейцарска фабрика за шоколад.

1631 г.
Публикувана е първата рецепта за приготвяне на шоколад, написана от испанския лекар Антонио Колменера де Ледесма. Тя се базира на рецептата на ацтеките, като за подсилване на горчивия вкус били добавени бадеми, анасон, канела, цветя, лешници, рози от Александрия и ванилия. Като, съгласно инструкциите на лекаря, точните подправки зависят от физическите болежки.

1795 г.
 Джоузеф Фрай от Бристол използва парна машина, за да мели какаовите зърна и това му изобретение поставя началото на производството на шоколад в промишлени количества.

1819 г.
Конрад ван Хутен изобретил хидравличната какаопреса – машина, с която се извлича маслото от зърната; те се превръщат в прах, който днес наричаме с добилото популярно „какао“. Въпросният прах се обработва със соли, за да може по-лесно да се смесва с вода. Така приготвената напитка била с по-тъмен цвят, по-мек вкус и по-гладка. Ван Хутен патентова своето изобретение в Амстердам като „холандски процес“, но Индустриалната революция му позволява в крайна сметка да произвежда по-евтин шоколад, което само увеличава популярността на напитката сред хората.

1828 г.
Внукът на Джоузеф Фрай, Франсис Фрай, намира начин да смеси част от какаовото масло с какаовия прах, добавя захар и го прави на смес, която може да бъде оформяна. Франсис Фрай нарича сместа си „шоколад за ядене“, с което се превръща и в бащата на първото шоколадово блокче.

1828 г. – 2015 г.
Започва развитието на шоколадовата индустрия. Шоколадът се разделя на три вида – Млечен шоколад, Черен шоколад и Бял шоколад. Към шоколадовото блокче започват да се добавят лешници, бадеми, фъстъци, сушени плодове. Започват да се произвеждат и шоколади с кремообразни пълнежи.

2016 г.
„ЗИВ“ ЕООД пуска на пазара първите си шоколадови изделия – шоколадови бонбони Un Grande Amore.

Както се вижда от времевата скала в развитието на шоколада, любовта на хората към него е безкрайна. Това е така, защото той има способността да предизвиква удоволствие. Науката все още работи усърдно по установяването на точния механизъм, благодарение на който това се случва. Една от най-добре проучените съставки на какаото е кофеинът, който е известен с възбудителните си качества. В шоколада има още теобромин и фениламин, които също действат като стимуланти и увеличават активността в частите от мозъка, които отговарят за бодростта и концентрацията ни. Тези вещества със сигурност могат да допринесат за възникването на временно удоволствие, но съществуват и много други теории защо шоколадът ни кара да се чувстваме добре.
Една от тях е, че какаото съдържа фармакологично активни субстанции, които възбуждат канабиноидните рецептори (същите, които взаимодействат с активното вещество в марихуаната) в мозъка и по този начин могат да способстват за възникването на блажени усещания. Някои учени теоретизират, че този процес вероятно има връзка и с пословичното пристрастяване към шоколада, но ние сме по-склонни да вярваме, че зависимостта ни се дължи основно на неповторимия вкус. Шоколадът е по-добър от целувката. Учените са изчислили, че по време на целувка, човешкият мозък започва да работи активно, сърцето започва да бие учестено, организмът се чувства прекрасно. А от шоколада, този ефект е четирикранто по-висок.